Разговор за съвременните образоветелни инициативи на музеи и библиотеки в страната. Запис от участието на гл. ас. д-р Соня Спасова в предаването „Ранни вести“ на телевизия СКАТ (28.04.2021).
Водещ:
- Днес в Калейдоскоп Ви срещаме с д-р Соня Спасова, която е главен асистент в Университета по библиотекознание и информационни технологии.
- Здравейте!
Соня Спасова:
- Здравейте!
Водещ:
- Ще си говорим по една различна тема, по скоро обобщаваща обаче, защото ние тук многократно в студиото сме включвали и канили за гости различни директори на библиотеки и читалища, но пък сега интересното, което Вие правите да изследвате, как тези библиотеки и читалища се приближават до обществото.
- Кажете ни повече за този проект!
Соня Спасова:
- Проектът има за цел да проучи интересните образователни инициативи, които се провеждат в културни организации. Поради възможностите, които имаме, ние ограничихме обхвата, тоест проучваме регионални исторически музеи и регионални библиотеки. Това са общо петдесет и четири институции, а времевият обхват, върху който ние се съсредоточаваме, беше планиран за 2019/2020 г. За съжаление със световната пандемия от Март месец миналата година, някои от предварително планираните ни дейности трябваше да бъдат променени, във връзка с новата реалност и ние видяхме, че тези институции се ориентираха много бързо в онлайн среда. Станаха много активни, така че малко разширихме диапазона на нашето проучване и това да видим, как те реагираха на новата ситуация, за да задържат новата аудитория.
Водещ:
- Предполагам, че последните данни са в пълен противовес от всичко събрано в началото на проекта?
Соня Спасова:
- Има разлика, но пък ние сме така да се каже пионери, за това да видим разликите и да видим добрите примери, защото и виртуалната реалност се оказва, че има добри примери. От гледна точка, специално социални мрежи, където могат спокойно хората да дискутират, споделят мнение. Тоест има една комуникация, която се извършва и между самите посетители в онлайн среда. Така че, аз смятам за в бъдеще да имаме механизъм, да съчетаваме едното с другото, така, както и в живота ни има и виртуални измерения и физически. Интересното, което ние откриваме, че има изключително атрактивни, емоционални и много интересни инициативи. За разлика от тези институции, които в моите детство например бяха, те преживяваха тази криза на институциите, липса на финансиране, не бяха толкова иновативни и гъвкави, днес ние откриваме, че все повече музеи и библиотеки са така живи – живи пространства. Място, където можем да се връщаме многократно и всеки път да е различно. Това е важно, защото тези институции съхраняват културата, историческата памет, те са емблематични институции за опазване на националното културно наследство. Когато то стигне до нас хората, посетителите на тези институции и стане познато, ние научаваме повече за нашата история и за нашата култура и вече имаме и друго самочувствие. Ние си поставихме за цел да покажем добрите практики, отчитаме някои неща, които могат да бъдат подобрени, но разбира се това ще бъдат препоръки, които в края на проекта можем да излъчим.
Водещ:
- Вие казахте петдесет и четири културни институции. Тук са читалища и библиотеки.
Соня Спасова: - Не читалища, регионални исторически музеи и регионални библиотеки, по двадесет и седем от всеки вид.
Водещ:
- Какво установихте, дали в по-големите градове е по развито това отношение към хората и към децата, да сега ще говорим и за отделните програми, или в по-малките населени места, където традиционно тези институции са близки до хората.
Соня Спасова:
- Когато говорим за регионални институции, разбира се, те имат водеща роля за областта и виждаме, че много училища от различни общини ползват базата и ресурса, който може да му осигури регионалният музей и регионалната библиотека. На ниво общини, надявам се за в бъдеще да имаме време да разширим това проучване. Това, което в годините сме изследвали с моите колеги виждаме, че читалищната дейност е много активна в по-малките населени места, но виждаме и междуинституционално сътрудничество, ангажиране на все повече младата аудитория и то с интересни и атрактивни занимания.
Водещ:
- Как на практика, разкажете ни повече, кои са тези атрактивни занимания, които привличат наистина децата да ходят с интерес в такива институции?
Соня Спасова:
- Първо, че в доста от музеите имаме щат музеен педагог, което е в помощ на гилдията, за да може да работи по качествено с по-младата аудитория. Макар, че има и образователни програми, които са насочени и към семейства и към студенти, така че имаме и други, но основната ни водещата група, това са разбира се децата и то в ученическа възраст. Много от музеите установяваме, че има вече детски кът. Място, пространство в музея, което е да играем и да учим за нашата история. България се намира на една територия, която е населявана във всички епохи. Във всеки един регионален исторически музей ние имаме свидетелства, които са от всички исторически епохи. Именно заради това, този тип образование, специално сега говоря за музеите, те имат допирни точки с библиотеките и някои разлики разбира се, но този тип ресурс, който имат музеите може да бъде използван да помогне на формалното образование в училище. Тоест ние сега проучваме в кой музей образователните програми към коя историческа епоха се отнася, към коя наука имат връзка, не е само историята. Има връзка с етнологията, етнографията, краезнанието, откриваме връзка с литература, природа, география. Искаме да помогнем този тип образование да бъде в помощ на училището, където се отчитат понякога трудности при усвояване на учебното съдържание.
Водещ:
- В тази връзка, може ли един учебен час да се проведе в музей да речем?
Соня Спасова:
- О, те се провеждат.
Водещ:
- Вече се провеждат, искам да отбележа, че по мое време, когато аз бях ученичка решението да отидем в музей или библиотека беше на самия преподавател, излизайки просто от час. Говоря за малко населено място, предполагам, че ситуацията не е била по различна и в другите населени места, но сега Вие казвате, че се провеждат и учебни часове.
Соня Спасова:
- Провеждат се, виждаме, че системно, че това е факт. Ние не разглеждаме организацията, управлението на тези дейности, те са свързани с документация, все пак децата се извеждат извън училище. Но пък ние виждаме, че има инициативи, така наречени „Музей в куфар“, при която служители от музея посещават на място в училище, показвайки интересни неща на децата. Така че от гледна точка на това, ние не проучваме организацията, но виждаме системно, ежегодно работа на учители със своите ученици в музейна среда. Обикновено това са събития, които са свързани с бележити дати от българската историята, с традиционният празничен календар. Това са най-интересните може би инициативи, които имат отношение и към нематериалното културно наследство, към традициите, ценностите. Ето днес е Велика сряда, средата на страстната седмица сме. Има инициативи за боядисване на яйца най различни технологии, обичаи, практики, свързани с Великденските празници. Те се провеждат и в момента. Библиотеките в голяма степен пък извършват такива конкурси за рисунка, за есе. Откриваме клуб по журналистика, клуб тийнейджър, тоест все повече и повече разнообразни инициативи могат да бъдат открити. Като нашата идея е да насочим вниманието, виждаме, че учителите работят, но и да го свалим на ниво семейство. Когато имаме свободно време или когато пътуваме и например сме на море и вали дъжд, можем да заведем децата в една музейна среда и да изкараме един хубав ден и да научим нещо, което има връзка с нашата история.
Водещ:
- Дали сте изследвали обратната връзка, как това нещо се възприема от децата?
- Ясно е, че за учителите това се отчита, като изключително добър подход и начин за преподаване, но как децата възприемат това, което научават?
Соня Спасова:
- Аз съм провеждала „Фокус групи“, така нареченото прочуване „Фокус групи“ с ученици от различни възрасти, когато подготвях своята дисертация. Свързах се с една много активна учителка от град София, която работеше по една програма към Министерството на образованието, извън класни дейности. Децата бяха 4 клас и в рамките на две учебни години бяха посетили, да не Ви излъжа, но някъде над четиридесет обекта на културното наследство – места, паметници, музеи, читалища. Тези деца, аз виждах в погледа им спомена за прекараното време в тези институции, който беше с един блясък в очите им, едно хубаво чувство към историята и те искат отново и отново да се връщат. Даже попитах накрая, дали биха се върнали, говорим за дечица 4 клас, те са много естествени, много умни и будни. Дали биха се върнали в музея, не с госпожата и съучениците, а с мама, тате, приятели и всички деца отговориха:
- „Да, разбира се“.
- Но защо ги попитах! И едно момиченце каза нещо, което за мен е много важно. Тя каза:
- „Ами, защото нас госпожата ни заведе и ние вече знаем. Мама и тате не знаят,
колко е хубаво в музея“. Така че идеята на нашия проект е тези образователни инициативи, ние имаме и сайт по проекта, да има база данни в която бързо и лесно да се ориентираме кой музей, какви образователни инициативи има. И когато планираме своето пътуване или свободно време, да можем да участваме и ние индивидуално.
Водещ:
- А ще обхванете ли още проекти извън тези, които в момента сте засегнали петдесет и четири обекта?
Соня Спасова:
- Ами към настоящия момент това са ни възможностите. Само музейните образователни програми и инициативи, които обработихме по различни критерии са над 180 и така доста трудоемко правим в момента една статистическа картина. Искам да използвам възможността да благодаря на Фонд „Научни изследвания“, който одобри и финансира нашия проект, както и разбира се на Университета по библиотекознание и информационни технологии в лицето на нашето Ръководство и колеги с които имаме доста активна проектна дейност. Ние, мога да кажа, че нашата специалност „Културно-историческо наследство“ и „Информационни ресурси на туризма“ са доста атрактивни.
Водещ:
- Понеже ни остана съвсем малко време, наред с това, което разказахте с образователната цел на тези институции, водени от общата вълна, тези институции предлагат вече и много забавление съчетано с образование. Тук говорим дори за организиране на партита, рождени дни, което е така, няма какво да се лъжем, вече родители, особено в по-големите места да търсят места, където децата да се съберат за рожденния ден. Виждаме, че такива услуги вече се предлагат от тези държавни, общински институции.
Соня Спасова:
- Да, има такива услуги. Има от години тук-таме се намират, все повече и повече наблюдаваме такава тенденция. Аз съветвам нашите зрители да погледнат, да отворят във Facebook, социални мрежи и официалния сайт на музея, който е близо до тях и да проверят, какво има, тъй като, то не е толкова популярно, може би сред обществото, като цяло. Но да, рожден ден в музея, който съчетава обиколка, игри, преобличане, да се облечем, като римлянин например и всичко това е съчетано с игра, песни, торта.
Водещ:
- Ползва ли се тази услуга?
Соня Спасова:
- Ползват се, даже аз преди 10 години моята племенница в национален политехнически музей – София, тогава сме ѝ празнували такъв рожден ден.
- Така че има, има интерес.
Водещ:
- Всичко това, което се прилага тук, самите ръководители на тези учреждения ли го измислят или се случва с взаимодействие на музеи и библиотеки от чужбина?
Соня Спасова:
- Примера в световен мащаб, тези организации, те имат традиции в този тип инициативи. Ревю в музея, конкурси в музея и библиотеката. При нас пък е още ново, но пък ние с бързи темпове наваксваме. Ние отчитаме все повече и повече места, където това се случва. Много често, тези центрове се създават с помощта на проектна дейност към Министерството на културата, Министерството на образованието, включително и общините, тъй, като регионалните институции са пряко подчинени на областта. Така че волята трябва да бъде междуинституционално, разбира се и все повече специалисти, които професионално се занимават, чисто педагогически, за да подпомогнат знанието за културата, историята, да стигне до по-голяма аудитория.
Водещ:
- Аз Ви благодаря за този разговор.
Соня Спасова: - И аз благодаря!
Водещ:
- Соня Спасова от Университета по библиотекознание и информационни технологии за това, как културните институции се доближават все повече и повече до хората.
Това беше от нас.
